Затлъстяване: Същност, видове, степени и последици

Затлъстяването е медицинско състояние, характеризиращо се с прекомерно натрупване на телесни мазнини до степен, която може да навреди на здравето. За разлика от просто наднормено тегло, при което телесната маса е леко повишена, затлъстяването се свързва с клинично значимо увеличаване на мастната тъкан, особено около корема и вътрешните органи.

Най-често използваният метод за диагностициране на затлъстяване е индексът на телесната маса (ИТМ или BMI), който се изчислява по формулата:

ИТМ = тегло (kg) / ръст² (m²)

Според критериите на Световната здравна организация:

• ИТМ между 25 и 29.9 се счита за наднормено тегло
  

• ИТМ ≥ 30 означава затлъстяване
  

Важно е да се отбележи, че ИТМ не отчита съотношението между мускулна и мастна маса, затова при определени групи – като спортисти или възрастни хора – е възможно да не отразява точно риска.

В следващите секции ще разгледаме причините, поради които хората напълняват,  различните видове и степени на затлъстяване, както и ефектите му върху здравето.

Затлъстяването възниква, когато в продължение на определен период от  време енергийният прием (калориите от храната и напитките) надвишава енергоразхода (движение, метаболизъм, термогенеза). Макар тази формулировка да звучи елементарно и до голяма степен да представя реалният проблем, то реалността е много по-комплексна. 

Причините се коренят в навици, емоционално състояние, среда, биология и социални фактори. Съвременният начин на живот – с обилно хранене, малко движение и хроничен стрес – създава идеални условия за наднормено тегло.

Затлъстяването не възниква от днес за утре, нито е резултат само от липса на воля или „преяждане“. То е сложен процес, в който участват множество фактори – биологични, поведенчески, психологически и социални. Понякога един фактор, може да отключи поредица от събития, друг път няколко взаимно се подсилват. Важно е да разпознаем тези механизми, за да можем ефективно да се справим с проблема, а не просто да го заклеймим.

Нездравословен хранителен режим

Една от водещите причини е прекомерната консумация на висококалорични храни с ниска хранителна стойност – чипс, бърза храна, захарни изделия, напитки с високо съдържание на захар. Те не само натрупват калории, но и създават зависимост, като активират допаминовата система в мозъка, подобно на стимуланти. Човек се чувства за кратко удовлетворен, но след това търси още.

Липса на движение

Физическата активност не е само начин да „изгорим калории“ – тя регулира хормони като инсулин, грелин и лептин, които пряко влияят на апетита и складирането на мазнини. Заседналият начин на живот, особено в съвременната дигитална ера, е един от най-подценяваните рискови фактори. Часове пред екрана заменят активната игра при децата и разходките при възрастните.

Генетична предразположеност

Наследствеността играе важна роля. Ако в семейството има хора със затлъстяване, вероятността да се развие същото състояние е по-висока. Това не означава, че съдбата е предрешена – по-скоро, че е нужна повече осъзнатост и целенасочени усилия за поддържане на здравословен начин на живот.

Хормонални и метаболитни нарушения

Състояния като хипотиреоидизъм (намалена функция на щитовидната жлеза), синдром на поликистозните яйчници (PCOS), инсулинова резистентност и метаболитен синдром значително затрудняват регулирането на теглото. При тях тялото складира мазнини дори при умерен прием на храна, а апетитът често е повишен поради нарушена хормонална обратна връзка.

Психологически и емоционални фактори

Много хора се хранят, за да се справят със стрес, тревожност, скука или депресия. Така нареченото „емоционално хранене“ се превръща в механизъм за справяне с чувства, вместо в начин да задоволим физиологичен глад. Това създава омагьосан кръг – колкото повече се храним от емоции, толкова по-зле се чувстваме, което води до още повече храна.

Лекарства

Някои медикаменти, като антидепресанти, антипсихотици, кортикостероиди и хормонални терапии, могат да доведат до повишаване на апетита, задръжка на течности и метаболитни промени, които улесняват напълняването. При продължителен прием е важно наблюдение от специалист и навременна корекция.

Нарушения на съня

Недостатъчният или лош сън влияе върху хормоните, които регулират глада – понижава се лептинът (който сигнализира ситост), а се повишава грелинът (който повишава апетита). Това води до повече хранения и най-често – до желание за сладко и въглехидрати.

Социална и икономическа среда

В по-бедни социални групи достъпът до здравословна храна често е ограничен, а ежедневието е по-стресово. Липсата на безопасни и достъпни места за движение (като паркове и фитнеси) също играе роля. Когато е по-евтино да си купиш вафла, отколкото ябълка – резултатите са предвидими.

Затлъстяването не е еднородно състояние – съществуват различни форми в зависимост от произхода, механизма на натрупване на мазнини и начина, по който те се разпределят в тялото. Разбирането на тези разлики е ключово както за диагностика, така и за избора на подходящо лечение.

Етиологична класификация - според причината :

1. Първично (есенциално) затлъстяване
   Това е най-често срещаният тип и обикновено се дължи на дисбаланс между приетите и изразходваните калории, съчетан с генетична предразположеност и влиянието на фактори на околната среда. Няма подлежащи заболявания, които да обяснят състоянието.
   

2. Вторично затлъстяване
    При този тип причина за напълняването са конкретни медицински състояния или медикаменти. Примери включват хипотиреоидизъм, синдром на Кушинг, тумори на хипоталамуса и прием на кортикостероиди или антипсихотици.
   

3. Синдромно затлъстяване
   Среща се при редки генетични и хромозомни заболявания, при които затлъстяването е част от по-широка клинична картина. Такива са синдромите на Prader-Willi, Bardet-Biedl и Alström. Те често се съпровождат и от умствена изостаналост, хормонални нарушения и аномалии в развитието.
   

Морфологична класификация - според механизма на нарастване на мастната тъкан 

1. Хипертрофично затлъстяване
    Характерно е за възрастни – мастните клетки (адипоцити) увеличават своя обем, но не и брой. Това е по-често срещаният и потенциално обратим вариант, особено с подходящо лечение и хранителен режим.
   

2. Хиперпластично затлъстяване
   Среща се най-често при деца – броят на мастните клетки се увеличава. Този тип затлъстяване е по-труден за контрол, тъй като мастните клетки не изчезват, а само намаляват размера си при отслабване.
   

3. Смесено затлъстяване
    Комбинира хипертрофия и хиперплазия на адипоцитите и се смята за най-устойчивата и трудна за лечение форма. Често се среща при хора със сериозно и продължително затлъстяване от ранна възраст.
   

Клинична класификация - според разпределението на мазнините 

1. Андроидно (централно, "ябълковидно") затлъстяване
    Мазнините се натрупват основно в областта на корема и торса. По-често се среща при мъже и е свързано с повишен риск от сърдечно-съдови заболявания, инсулинова резистентност и диабет тип 2.
   

2. Гиноидно (периферно, "крушовидно") затлъстяване
   Излишната мазнина се разпределя главно по бедрата и седалището. По-често при жени. Този тип има по-слаба връзка със сърдечно-съдови заболявания, но е устойчив на отслабване.
   

3. Смесен тип
    Комбинира характеристиките на двата горни типа и често се среща при лица с напреднала степен на затлъстяване.
   

Други класификации

• Хипоталамично затлъстяване – резултат от увреждане на хипоталамуса (например след травма, тумор или операция), което води до неконтролируем глад и метаболитни нарушения.
  

• Ятрогенно затлъстяване – предизвикано от прием на медикаменти или медицински интервенции.
  

• Психогенно затлъстяване – в резултат от психични състояния, като депресия, тревожност или хранителни разстройства (например емоционално хранене).
  

Затлъстяването не е еднородно състояние – то има различни степени на тежест, които се определят въз основа на индекса на телесна маса (ИТМ), известен и като BMI (Body Mass Index). Изчислява се лесно:

Формула:
ИТМ = тегло (в килограми) ÷ (ръст в метри)²

Пример:
Ако тежите 90 кг и сте 1.75 м висок:
90 ÷ (1.75 × 1.75) ≈ 29.4

BMI е ориентиран основно към оценка на телесното тегло при възрастни и не отчита мускулна маса, костна структура и мазнини поотделно, но дава добра базова насока.

Класификация на ИТМ и степени на затлъстяване:

Морбидното затлъстяване или още патологичното затлъстяване е болестно състояние, което крие изключително висок здравен риск, свързан с нарушаване функциите на всички органи и системи.

Затлъстяването не е просто естетически или социален проблем – то е хронично заболяване, което засяга почти всички системи в организма. Колкото по-напреднала е степента, толкова по-голям е рискът от сериозни и дори животозастрашаващи състояния. Ето основните последствия, разгледани по системи:

 Метаболитни и ендокринни последствия

• Инсулинова резистентност и диабет тип 2: Повишената мастна тъкан влошава чувствителността към инсулин, което води до трайно повишени нива на кръвна захар.
  

• Метаболитен синдром: Комбинация от високо кръвно, нарушена гликемия, високи триглицериди и абдоминално затлъстяване.
  

• Хормонални нарушения: Включват намалена фертилност, поликистозни яйчници при жените и понижен тестостерон при мъжете.
  

 Сърдечно-съдови усложнения

• Хипертония: Повишеното телесно тегло води до увеличено натоварване на сърцето.
  

• Атеросклероза и дислипидемия: По-високи нива на LDL-холестерол и триглицериди.
  

• Повишен риск от инфаркт и инсулт.
  

Дихателни нарушения

• Обструктивна сънна апнея: Мастните натрупвания около шията и гръдния кош затрудняват нормалното дишане по време на сън.
  

• Задух при физическо натоварване: Дори при лека активност се наблюдава учестено и затруднено дишане.
  

Ортопедични и опорно-двигателни проблеми

• Остеоартрит: Наднорменото тегло води до преждевременно износване на ставите, особено на колене и тазобедрени стави.
  

• Болки в гърба: Повишеното натоварване на гръбначния стълб води до дискови хернии и хронични болки.
  

 Психологически и социални последствия

• Депресия и тревожност: Често затлъстяването води до понижено самочувствие, социална изолация и емоционални разстройства.
  

• Стигматизация и дискриминация: Особено изразени в професионална среда и социалния живот.
  

Повишен онкологичен риск

Множество изследвания свързват затлъстяването с повишен риск от:

• Рак на гърдата
  

• Колоректален рак
  

• Рак на ендометриума
  

• Рак на панкреаса и черния дроб
  

При дългогодишно наличие на затлъстяване, дори умерено, рискът от хронични заболявания се увеличава драстично. Именно затова ранната профилактика и корекция на теглото са от съществено значение за цялостното здраве.

Лечението на затлъстяването е многоетапен процес, който изисква индивидуален подход и често комбинира поведенчески, хранителни, физически, медикаментозни и в някои случаи хирургични мерки. Няма универсално решение – успехът зависи от устойчивост, адаптиране към навиците на пациента и дългосрочна подкрепа. Поетапното лечение на затлъстяването се състои в следните стъпки: 

1. Промяна в начина на живот – основата на терапията

Първият и задължителен етап от лечението включва промени в ежедневието:

• Хранителен режим: Балансиран, хипокалориен хранителен план според възрастта, пола, физическата активност и здравословното състояние. Изключване на преработени храни, трансмазнини и захари. Включване на фибри, протеини и здравословни мазнини.
  

• Физическа активност: Минимум 150 минути умерена активност седмично. Комбинация от кардио и силови упражнения води до по-устойчиви резултати.
  

• Поведенчески интервенции: Работа с психолог или терапевт за идентифициране и промяна на нездравословни хранителни и поведенчески модели.
  

2. Медикаментозно лечение

Медикаментите се предписват само при определени условия, обикновено когато ИТМ е ≥ 30, или ≥ 27 при наличие на съпътстващи заболявания. Най-често използваните медикаменти включват:

• Орлистат: Инхибира усвояването на мазнини в червата.
  

• Глюкагоноподобни агонисти (GLP-1): Например лираглутид и семаглутид – потискат апетита и подпомагат усещането за ситост.
  

• Централно действащи средства: Регулират апетита чрез въздействие върху нервната система.
  

 Медикаментозната терапия не замества диетата и движението, а ги допълва. Прилага се под лекарски контрол.

3. Хирургично лечение (бариатрична хирургия)

При тежко затлъстяване (ИТМ ≥ 40 или ≥ 35 с придружаващи заболявания) и неуспешно повлияване от другите методи, може да се пристъпи към хирургично лечение. Най-често срещаните процедури са:

• Стомашен байпас
  

• Ръкавна гастректомия (gastric sleeve)
  

• Билиопанкреатичен байпас
  

Тези интервенции намаляват обема на стомаха и/или променят храносмилателния път, което води до значителна и често трайна загуба на тегло.

4. Проследяване и подкрепа

Редовното проследяване от екип – лекар, диетолог, психолог и кинезитерапевт, е ключово за дългосрочен успех. Подкрепата от семейство и общност също играе огромна роля.

Няма магическо решение за затлъстяването. То изисква постоянство, информираност и често – комплексен терапевтичен подход. Всеки свален килограм е крачка към по-здравословен и активен живот.

Затлъстяването често се развива постепенно и може дълго време да бъде подценявано. Въпреки това, има ясни сигнали, при които консултацията с лекар е наложителна.

Ако индексът на телесна маса (ИТМ) е 30 или повече, това вече попада в категорията на затлъстяване и е основание за медицинска оценка. Дори при ИТМ над 27, но с наличие на съпътстващи състояния като високо кръвно налягане, диабет тип 2, сънна апнея или нарушения в липидния профил, е препоръчително да потърсите помощ.

Други ситуации, при които е важно да се консултирате със специалист, включват:

• Бързо или неочаквано покачване на теглото, без видима причина;
  

• Постоянни неуспешни опити за отслабване, въпреки промени в хранене и движение;
  

• Поява на симптоми като задух при минимално усилие, болки в ставите, хронична умора;
  

• Засилено чувство на тревожност, срам или депресия, свързани с телесното тегло;
  

• Семейна анамнеза за сърдечно-съдови или метаболитни заболявания, което повишава риска.
  

Лекарят ще прецени не само степента на затлъстяване, но и състоянието на органите и системите, които то може да засяга. При нужда, ще бъде изготвен персонализиран план за действие – от промени в начина на живот до медикаментозна терапия или насочване към ендокринолог, диетолог или хирург. Ранната намеса често е ключова за избягване на сериозни усложнения.

Какво означава да имам ИТМ над 30?

ИТМ (индекс на телесна маса) над 30 показва затлъстяване – състояние, при което мазнините в тялото са в количества, застрашаващи здравето. То изисква медицинска оценка и подходяща интервенция.

Възможно ли е да съм с нормално тегло, но с вредно натрупване на мазнини?

Да. Това се нарича "метаболитно затлъстяване с нормално тегло". При него мазнините се натрупват основно около корема и вътрешните органи, което е свързано с повишен риск от диабет и сърдечносъдови болести.

Може ли затлъстяването да се дължи на хормонален проблем?

Да, макар и рядко. Вторични причини като хипотиреоидизъм, синдром на Кушинг или инсулинова резистентност могат да допринасят за наднормено тегло. Затова при необяснимо или трудно повлияващо се напълняване е важно да се направят изследвания.

Само с диета и спорт ли може да се лекува затлъстяване?

В началните фази – да. Но при напреднало затлъстяване или наличие на усложнения често се налага включване на медикаменти (напр. орлистат) или дори бариатрична хирургия. Лечението трябва да е индивидуализирано.

Има ли значение къде по тялото се натрупват мазнините?

Да. Андроидният тип (около корема) е свързан с по-висок риск от сърдечно-съдови и метаболитни заболявания, докато гиноидният (в бедрата и ханша) е по-малко рисков.

източници: 

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK459357/